Образователните медиатори по програма ЗОВ в Шумен разказват за работата си

22 Dec 2017

Представяме ви двамата ни образователни медиатори в проекта на Програма ЗОВ в Шумен Айлин Мехмедова и Георги Шарбанов. Научете от първо лице за шанса и предизвикателството да бъдеш образователен медиатор.

Защо решихте да бъдете част от този проект?

Айлин: Била съм в училище, познавам работата с учениците и родителите. Един ден случайно видях в интернет обявата за образователен медиатор. Не знаех какво точно представлява тази професия. Потърсих повече информация и реших да се явя на интервю. Одобриха ме. Имам опит като учителка,  харесвам да общувам с децата, но основно работата ми е със семействата и учителите. При срещите ми с родителите най-важното е да ги накарам да разберат колко е важно образованието за техните деца, че то им дава по-големи шансове за реализация в бъдеще. Посещаваме  домовете, убеждаваме ги да запишат своите деца на детска градина още в началните групи, защото усвояването на езика от рано е едно от условията за успешната интеграция на децата от различните етноси. Наше задължение е да опознаем тези деца и да ги насърчим, защото точно средата в детската градина формира положително отношение към училището.

Георги: Още като ученик започнах да се занимавам с хореография и да работя с деца. Исках да ги науча да танцуват. По-късно заедно със семейството ми се преместихме в Шумен и реших да кандидатствам в университета. Разбрах, че трябва да имам професия, която да ми даде възможност да се занимавам с това, което обичам да правя. А аз обичам да работя с деца. Никой от моето семейство не е имал висше образование. Казах си защо пък да не съм първият и в момента уча социална педагогика. Вече съм трети курс. За мен беше важно първо да натрупам знания, за да разбера как мога да предизвикам техния интерес, как да ги посъветвам, как да убедя родителите и тях, че трябва да ходят на детска градина, на училище, да продължат образованието си. Това ми харесва и го правя с удоволствие. Много ми помагат и преподавателите ми в университета.

Кои са причините според вас ромските деца да не посещават училище или да не се стремят към по-високо образование?

Георги: Аз съм част от тази общност. Познавам младите хора, зная, че те имат възможности и им трябва само малко подкрепа, някой да повярва в тях, да ги посъветва и насърчи. Моите родители ми казваха “Къде си тръгнал, ти няма да успееш, от тебе няма да стане нищо“. Но това ме амбицира още повече! Започнах работа. Казах им, че ще опитам да кандидатствам да следвам и ще се запиша, ако ме приемат. Ето това искам аз да променя. Родителите да не спират децата си, да не ги обезсърчават с такива приказки.

Опитвам се да ги убедя колко е важно да ги изпращат да се учат, да са сред другите, а не изолирани. Опитвам се чрез децата да мотивирам и родителите да учат. Те се срамуват, дърпат се, защото са големи, а пък трябва да са в клас с децата си. Обяснявам им, че има самостоятелна форма на обучение, че няма нищо притеснително. Като учат, ще придобият някаква квалификация и така по-лесно ще си намерят работа.

Айлин: Една от причините е, че родителите не приемат образованието като ценност е, че може с него, може и без него. Финансовият проблем е също много важен. Но ето проекти като нашия им помагат в това отношение. И мисля, че общината трябва да продължи да работи в тази посока. Виждам, че когато родителите усетят добро отношение и съпричастност към техните проблеми, към техните деца и семейства, има промяна в отношението им към детската градина и училището.

Мога да посоча много такива примери от работата си по проекта в рамките на Програма ЗОВ – организират се училища за родители, спортни празници, творчески работилници, в които родителите са активно ангажирани, а покрай тях и децата се увличат в организираните занимания. Всички с огромен интерес, например, правиха сурвакници, участваха в състезанията “Мама, татко и аз”. Тогава наистина вече можем да говорим за променено отношение към образованието, към детската градина и училището.

Какво ви радва във вашата работа?

Георги: Това, че в детска градина “Пролетна дъга”, например, към която в момента работя, роми, българи и турци са заедно. Едно ромско момченце е първо приятелче с българско дете. Радва ме, че много от хората излизат от затвореното пространство. Разбират, че зад бариерата има друг живот, търсят работа, имат самочувствие, дори се обличат различно, усмихват се.

Айлин: Ежедневният контакт със семействата. Когато децата и родителите разказват какво се е случило днес в училище или в детската градина, това означава, че не сме работили напразно. Най-много ме радват щастливото детско лице и когато видя загрижения поглед на родителите за бъдещето на техните деца.

 

Айлин Мехмедова (35) е завършила история и география в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” и магистратура по социални дейности. Георги Шарбанов (29) е завършил Селскостопанската гимназия във Велики Преслав, а в момента е третокурсник социална педагогика в Шуменския университет. И двамата са назначени за образователни медиатори по проекта „Взаимодействието с общността – фактор за по-добро бъдеще и успешна интеграция” към Програма ЗОВ. Работят с работят с ромската общност и с хора от други уязвими групи в кварталите “Млада гвардия”, “Витоша” и “Боян Българанов” в Шумен.