Опазена природа & местно развитие: мисията е възможна

11 Mar 2019

В следващите редове ще ви разкажем за един от многото успешни проекти по Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Макар и приключил преди година и половина, ефектите от него все още достигат до нас чрез българска, качествена и екологична храна на фермерски пазари и избрани магазини.

Отварянето на нови перспективи за селските райони и промяна на живота на хората чрез опазването на природата. Швейцария оказа подкрепа на България за прилагането на този иновативен подход. С финансовата подкрепа по Швейцарския принос към разширения ЕС проектът „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“ разработи нов модел на опазването на околната среда. Природосъобразни бизнес начинания на местни хора вдъхнаха нов живот в изоставени села в Западна и Централна Стара планина. Проектът надгради усилията на започналата преди 25 години активна швейцарска подкрепа за реформи в управлението на околната среда, опазването на природата и устойчивото икономическо развитие.

За проекта накратко:

  • Тематика: Опазването на околната среда; биоразнообразие
  • Времетраене: 1 септември 2012 – 31 август 2017
  • Бюджет: 4 790 146 шв. франка (4 200 000 швейцарско финансиране и 590 146 – съфинансиране от българската страна)
  • Изпълняващи организации: Консорциум от 5 български и 4 швейцарски неправителствени организации, както и Министерството на земеделието и храните

 

С 34,46 % от територията си в екологичната мрежа Натура 2000 България е на трето място сред страните от ЕС по природни територии. В началото, когато Натура 2000 започна да действа, икономическите възможности, които тя предлага, бяха непознати и тя бе възприемана повече като пречка за бизнеса. Работейки по това в изоставените села в Западна и Централна България, където е най-голямата Натура 2000 зона и едни от най-живописната природа на страната места, проектът „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“ направи промяна, която е от полза както за хората, така и за природата. Опазването на природата се превърна в нов източник на препитание за десетки местни жители, върна хора по техните родни места и откри други възможности за местните общности. Проектът, известен като „За Балкана и хората“, приложи различни инструменти, които показаха жизнеспособната и печеливша връзка между развитието на селските райони и опазването на природата. Успехът на проекта се вижда най-добре през историите на успеха на местния бизнес и местните хора, от които печели и природата.

Заедно с български и швейцарски неправителствени организации, местни предприемачи от земеделието и туризма, както и българското правителство работиха съвместно пет години и резултатът е работещ модел на местно развитие, който може да служи като пример за други райони в България и в други страни, изправени пред подобни предизвикателства. Проектът има признанието и на Европейския съюз: отличен бе с наградата на ЕС Натура 2000 – 2016 в категорията Социално-икономически ползи. Най-голямото признание обаче е личният успех на малки фермери и предприемачи. Ето три истории за този модел и лицата му:

1. Възнаграждение за устойчивите методи на производство

“За Балкана и хората” възроди предприемаческия дух на малки семейни ферми, окуражавайки да ги произвеждат на място и да продават пряко на потребителите традиционни български храни като кисело мляко, сирене, мед, сокове, месо и яйца, а не само да разчитат на субсидии. Законово това стана възможно благодарение на проекта: в дискусии с институциите бе създадена нова правна база, която позволи директните продажби на земеделски продукти направо от фермата.

Продавайки пряко в София, фермерите и дребните предприемачи получават честна цена за своята продукция, която реинвестират. Седмичният Фермерски фестивал пред Министерството на земеделието и храните, една от новите забележителности на София, се превърна в бизнес картичка на фермерския успех. Всеки един лев, инвестиран от проекта във фермите, е допълнен с 3 лева собствено вложение. Независими анализи сочат, че това е повече от европейските субсидии в земеделието, където едно евро е допълнено само от 28 евроцента собствена инвестиция.

При това фермерите от „За Балкана и хората“ влагат непрекъснати усилия да използват природните ресурси по устойчив начин, когато произвеждат и осигуряват доходи за семействата си.

Историята на Теодор, млад пчелар от с. Меляне в Западна Стара планина, потвърждава успеха на целия проект. Благодарение на подкрепата от проекта за маркетингова стратегия и висококачествено оборудване Теодор има редовни клиенти. Някои посещават пчелина му, други идват на софийските фермерски пазари, за да си купят точно от неговия мед. Семействата Начеви и Попови от Калофер в Централния Балкан, едни от първите производители на био мед, имат същия успех, след като проектът им подаде ръка да надградят бизнеса си.

Измеренията на успеха са ясни: има голямо търсене за местни продукти, предлагани пряко от фермата и чрез директните продажби фермерите са увеличили приходите си три пъти, а в някои случаи като фермата „Под Балкана“ в с. Васил Левски, Карловско – дори десет пъти! Фермата се превърна в туристическа атракция, след като семейство Кулови отвориха Демонстрационен център за млечни продукти от редки местни породи като Каракачанската овца.

2. В района за отдих и заради традиционните и вкусни храни

Не толкова далече от пренаселената София красиви хълмове и планински гледки от Западна Стара планина привличат туристи за екскурзии през почивните дни, за пешеходни преходи и велотурове. Все повече хора откриват района като дестинация за почивка, до която се стига лесно и бързо.

 Мая от село Превала бере горски плодове в планината и прави сладка и сокове. С малка помощ от проекта тя вече предлага малката си, но много вкусна продукция „биоразнообразие в бурканче“ на туристи, местни къщи за гости и на фермерски пазари, вдъхвайки нов живот на ремонтираната селска фурна. Успехът не идва за една нощ, но днес вече търсенето на нейните сладка надвишава предлагането. Наскоро Мая започна да прави хляб по местна рецепта, а скоро ще предлага и занимания по тъкане на прочутите чипровски килими, които са в списъка на ЮНЕСКО.

Подкрепяйки малки бизнеси, които произвеждат местни храни по устойчив начин, както прави Мая, проектът показва нагледно как могат да бъдат правени пари в защитена природна територия, като в същото време и природата бива опазвана.

3. Подпомагане за опазването на природата и ландшафта по иновативни начини

Иновативният финансов механизъм, известен като „Частно плащане за еко-системни услуги“ (ПЕС – схема) беше използван, за да бъдат насърчени екотуризмът и опазването на ландшафта, чрез които проектът търсеше фирми в специфични райони, които са готови да дарят пари за Фонд за природата. Фондът от своя страна финансира други начинания и инициативи, които подкрепят екотуризма и опазват биоразнообразието.

 Велотур, символично наречен „Дивият Северозапад“, свързва няколко природни забележителности в Западния Балкан с направеното от хората – сладкарската работилница на Мая, Демонстрационния център на козеферма, местен център за изкуства и занаяти.  20% от печалбите в идните пет години на Байк венчърс на четрима млади предприемачи, ще бъдат реинвестирани в района. И това не единичен пример на нов тип „употреба“ на природата и печалба от биоразнообразието в името на района. И вече е доказано: опазената природа се отплаща.
Вижте филмаПрирода и бизнес”:
https://www.youtube.com/watch?v=D2iuYcFJoAY&list=PLRDYxm6rWd6s-ir-Dac54sWGvaNmZ1I5k&index=4

Чрез частните ПЕС-схеми защитените територии биват също възстановявани. Бизнеси като малки хотели, магазинчето на Мая за местни продукти и работилници за занаяти печелят от растящия интерес към района за екотуризъм, а непрекъснато увеличаващият се брой на туристите означава и по-големи продажби за производителите.

Първите стъпки вече са направени и пътечката е утъпкана, но подходът „3 в 1“ – опазена природа, местен бизнес и устойчиво развитие на селските райони – има да извърви дълъг път до добре смазан, жизнен и широко разпространен икономически модел, както и нова национална политика за селските райони. Трите истории на личния успех обаче са обещаващи, че има необратима тенденция в опазването на природата в България.

Повече за проекта:  http://www.swiss-contribution.bg/projects/grazhdansko-obshtestvo/za-balkana-i-horata-da-svarzhem-opazvaneto-na-prirodata-s-ustoychivoto-razvitie-na-selskite-rayoni